не знаещ поредността на месеците
Майка ми възкликна в колата, докато се прибирахме от Младост 4, ‘а, то май няма нищо за пиене’, след което аз и казах, че мисля че има малко вода, но ще отида до магазина да купя още. На което тя отвърна ‘аз не говорих за вода’.
Малко по-късно и казах ‘ами има малко от едно шише водка’, тя каза ‘е то като не е твое’, ‘що да не е мое?’, ‘ами ако беше твое, щеше да е от бира’.
Зи-рок посред нощ по принцип е малко скучен.
Купих си ужасно кафе. Асансьорите в университета не работят, за това трябваше и да го мъкна до петия етаж.
Станах в 7.
Бях в задръстване на околовръстното до Младост 4.
На лекция съм след 30 минути.
Не съм пил бира от три дни.
Разбрах някой неща за водката, тази събота:
– Не се пие в примес на сокчета.
– Пие се в ниски стъклени чаши от 150 ml.
– Пие се с лед в тези ниски стъклени чаши.
– Не се пие цяло шише.
Останалото са счупени казанчета и акустичен Кирил Маричков, който пее шопски песни и твърди, че пънкът произлиза от там (шопските песни). Беше развълнуван човека.
И комари.. Комари. Наздраве.
Имаше интервю със Джери Кантрел, по случай новият албум на Alice in Chains, по Зи-Рок днес. Понякога ми е гадно, че не съм живял по времето (имай предвид зряла/осъзната възраст) и на мястото, когато музиката е била толкова яка и се е случвала в момента. Пуснаха Nutshell след това. След което трябваше да паркирам зад блока.
Втори чичо ми се случва да ми казва, че ми виси някъв маркуч от колата. И то до вкъщи.
Имам брада.
Разболях се, докато се опитвах да простудя комарът, които възкръсваше от кръвта ми и настоятелно искаше да каца в ушите ми.
Цяла нощ.
Ако някой се чуди — възкръсва, защото:
Първо. Живея на петият етаж. (това може би е без значение).
Второ. Убих три.
Трето. Винаги идваше по един.
п.п. Зи-рок аларменият ми часовник не хваща добре радио в този край на стаята. Събуждам се със шум, от недохваната честота. Това е в двата дни в който съм ходил на училище тези две седмици, разбира се.
А да, днес имаше концерт на Остава, по радиото. “Най-доброто от Остава, в ‘unplugged’ изпълнението им в Sofia Live Club” твърдеше Е. Розберг на запис, между всяка от песните им. Свириха чак до вкъщи.
Цял ден се опитвам да накарам един компютър да работи, след което си отворих една бира и всичко тръгна.
Съвсем случайно се натъкнах на два мой поста от преди вече доста време (това нямаше да го направя, ако весо не ми беше изтрил блога, който все пак твърди, че постовете са там; ами експортни ми ги бе весо), (но е все тая, не се притеснявай).
Та два мой поста, през 20 мин. първият от който се казва “Иван”:
Иван е не лош, не отблъскващ млад мъж на 28 години. Най-често може да срещнете Иван в ‘кафенето на художниците’, което въобще не е толкова артистично, колкото си го представях. Ако съдим по мястото в което си прекарват времето, може спокойно да се каже, че за това нямат въображение нашите художници. Та.. Иван разбира от изкуство и може да си говори с теб за това. Той също въобще не те отегчава с вицовете си за блондинки. Завършил е художествената гимназия (не се знае кога), но не са го приели в академията. Сега Иван е пректъснал от Нов Български, заради ‘нагорнището от финансови трудности’. Майката на Иван, звъни по телефона грижливо да напомни на Иван да НЕ пие алкохол или кафе. Това остана загадка. Не познаваме неговият приятел от Манхатън (Меден Рудник, Бургас), но не мисля, че Иван има някакви приятели. След кратко мълчание, му казахме че си тръгваме. Иван остана сам.
Вторият, по-объркан (и може би малко пил?) се казва “Иначе като цяло беше готино”:
Иначе като цяло беше готино. Пропускам НДК и ходенето до софийски и Иван. Бяхме в стара счупена галерия, която се казваше някакъв Съюз.. на нещо си. мАртин я знае. Имаше горе-долу ставаща изложба на плакати за нещо си. Нямаха тоалетна в галерията, но пък в софийски може да се изгубиш докато я търсиш. След това приятно може да пиеш бира, въпреки неприятно студеното време, пред философския факултет на едни пейки. С тролей 11 не можеш да стигнеш до руски паметник. Но пък от Графа, можеш да хванеш трамвай 12, което те отвежда, през едно пазарче малко по-нагоре, където доматите са 1,80, а ватмана слиза за да си купи картофи. После от почти празните трамвай в центъра, се натъпкваш в доста пълния трамвай за жк-тата и си купуваш домати за 2,80 и газиш през калта пред блока и отбягваш кучетата. София.
Този конкретен ден, не си спомням ндк, но си спомням останалите работи, наистина беше готино. Тези времена минаха.
На същото място, заобиколен от постове на весо, в които пише имената: моето, на дете (пише само “дете” всъщност), както и на тошко. Четири дни по-рано. В “блогът, който всъщност не съществува”:
и ирина която всъщност не е тук, както и шалът като на вили, който пък е от 4ти клас. Винаги ми омръзва да поствам на второто изречение, другото е 8ми декември и правописните грешки. Знам, че има запетайка преди някои думи. Знам и за множественото число, нищо не искам да знам за инвитро. Вън вали – тва всиччки го знаят. Уейзис са странни, да кюр не ма кефят, да смитс също.. Алтърнатив парти, чертежи и Паскал, който всъщност не учим. Едва ли не как мога аз да пиша така на Мартина. Ставам о т в р а т и т е л е н като се напия, но тва много зависило. Да, шемет, затъпява се от алкохола и мога да го докажа.
Всички постове, ако не съдържат ‘Рупърт’, съдържат алкохол. Рупърт е в Шабла, това е далече и почти в Румъния.
Алкохол.
Не знам инвитро какво общо има с цялата работа. Два часа преди това, мАртин е постнал за новият албум на Radiohead.
Иван вече е на 30. Мамка му.
“Green Tea, an ally in your weight management programme”
Къв ти weight management, тя е толкова unmanageable работата, че няма на къде. Другото, което пишеше на опаковката на чая, беше че е годен до 05.2009, тва съм сигурен, че е минало.
Два без двайсет. Днес на една бележка с изпити пишеше ‘записвания до 29.07.09 или от 01.09.09′, на което се чудех, защо пък тука за три дни няма да можеш да се записваш.
Опитвам се.
Снощи изтървах последният трамвай по изключителен начин, като се върнах две спирки назад с него и трябваше да сляза, защото минавал по стамболииски за депото до нас. Таксиджията слушаше Z-Rock и като влязох малко намали радиото.
He thinks he drinks too much
Cause when he tells his two best friends
“I think I drink too much”
No one speaks
Купих си фенерче вчера.
Басът от концерта на Мадона се чува до вкъщи. Тва е на другия край на света.
