На пред последната се напих и ми хареса. На тази последната много се зарадвах (и се напих след това).

Прилагам няколко снимки от общината на Красно Село, където го играх фотографа.

Не знам кога е това, аз съм по-малкото хлапе (с червените шорти) на покрива на колата на дядо ми. В една местност над Габрово сме, сестра ми е на багажника, братовчедка ми е на капака. Нямам представа кога е това, соча нещо или правя генгста знаци. Също съм с чорапи и джапанки (но сигурно е заради кърлежите).

Овча купел 2.

Всеки който дори е чувал за Франк Лойд, никога не би го свързал с тази улица.

Това е патерна по който слушам high violet.

Ебати.

Ма дето вика Ася, за кво да спираме.

ири, ася

Това е същата Кремона, която ми даде Стоян преди време но после си я взе обратно и много се чудих тази зима дали да се обадя на майка му, защото е у тях, подпряна някъде.

Тази снимка я намерих докато се опитвам да направя една презентация за една доста безсмислена лекция, но няма да ми заверят семестъра иначе.

Така. Това с бежавия пуловер съм аз, докато подавам страници от училищния вестник на Жоро за редакция. Тези другите са Христо и Вили, които като ги гледам сега явно нищо не правят.

В кабинета на Нина сме и еди си колко години по-късно на мен ми е малко мъчно.

1.
„Нали имаше да учиш, кво стана?“
„Уча се да свиря.“

2.
„Кво прави Мишо?“
„Седи, гледа един чертеж на една къща и по някое време казва ‘аз отивам за бира’.“

смс-и от днес:

„Ако идваш, моля ти се, постарай се да не ти се виждат гащите.“

—

иначе последните дни са бъргър кинг, бира и mortal kombat vs. dc universe, dark khan, darkside и общо взето много мрак в готъм сити, където всичките супер героини имат огромни цици.

след което отивам и се напивам.

Когато всичко
от бюрото ми започне
да пада, да се разлива
ебало си е майката.

обещавам никога повече да не го правя. наздраве.